Сага, Сага.бг, saga.bg

Запознай се с нашите

Хумористична, Недобрата Фея, 2008-10-18

- Що се дереш така бе, магаре? - сопнах се аз на Виктор.
Той беше застанал над мен, двуметров солиден мъж с две собствени фирми и три деца, и цвилеше от смях. Басовият му глас събуди бабичките на спирката и глутница бездомни кучета.
- Я се дръж прилично, маймун такъв, стига си плашил хулиганчета в района. Същият си като майка си.
Виктор си избърса сълзите с вратовръзката си и наддаде нещо средно между хлипане и стон, не разбрах.
- Друг път... Когато ми разказваш подобни неща... Предупреждавай...- целуна ме по темето той.
- Не ми се прави на голям - озъбих се аз - Знам че съм като в оная песен "Скъпа, ти си ми до пъпа", но не прекалявай. Какво като съм висока колкото табуретка? Не е нужно да го подчертаваш. Макар че - тук се бях позамислила - ако ме вдигаш на ръце за да ме целунеш, жена ти няма да го одобри.
Нов пристъп на хилеж. Звукът бе като рев на разгонен хипопотам.
- Млъкни - наредих аз - излагаш ме пред комшиите.
- Ооооооо, колко те обичам - той престана да се тресе от смях и се поуспокои - Ако знаеш как ме разтоварваш! Винаги съм обичал в теб точно това. Разкажи ми пак за полета.
- Склерозата ли те гони? - изненадано го изгледах аз - Уж ти е рано, нали аз бях първата наредена на опашка за старческата деменция? - нов пристъп на смях - Три пъти ти го разказах, като първия път ти без малко не влезе в багажника на джипа пред нас, а втория път с граченето си уплаши очната ми лекарка. Третият беше сега, искам да се прибирам, може ли? Заболя ме главата от твоя рев. Невъзпитано хлапе, кой ли те е отгледал такъв?
- ХАААА ХААААА ХААААА!
- Сус ве! Имай милост, тук те познават като добро момче.
- Добре, ама разкажи ми пак!
- Глезено момче... Е, добре. Полетът в бизнес-класа с Ники беше скучен, защото тя ми се зъбеше и говореше най-много с ушите си, знаеш я. Тихо, казах! Та... за Ники. Тя първо се цупеше и се правеше на интересна, игнорираше ме, обаче когато си свалих анорака и ми видя татуировката на цялото рамо... Вики, млъкни бе, моето момче, ега ти и шумно създание си... Та тогава се ококори и каза че и тя искала, но я било страх че ще я боли. "Чакай да видиш как боли на глезена и на кръста" - намигнах й аз. "Ама ти имаш и други ? - попита тя и май в очите й се издигнах от нивото на скучната бабичка до отракана лелка. Когато разбра че имам и мотор и все още го карам мисля че беше получила два инсулта и три инфаркта наведнъж, до такава степен изглеждаше бледа и мълчалива... Чакай да отключа, и стига с този смях: ротвайлерите са нервни кучета, ще вземат да ти отхапят гласовите струни, и то за добро... Та... долу, Рота! Та, после я бих на шах, дама, карти и тя ми предложи "морски шах", а аз когато видях че там ще загубя почнах да лъжа, естествено... дай ги тези торби тук, благодаря ти... И тя се усети, поиска да види моето листче, а аз го смачках и натиках под седалката си като седнах отгоре, естествено...
- Хааааааааааа Хааааааааааа Хаааааааааа!
- Стига бе, млък, ще ми разлаеш кучетата. Долу, Рота! ...и таман стана най-интересното че кацнахме. сега, след като ме накара да ти преразкажа тази тъпня за четвърти път, ми дължиш два сладоледа, хубаво кино и някакво друго приятно компенсиране на дълбока душевна травма... Дано Ники да е доволна.
- Много е доволна , мамо - възрастният ми син се изправя, целува ме по темето и по сбръчканата буза и ми се усмихва нежно - Ники смята че си най-прекрасната баба, която би могла да има. И съжалява задето живеете толкова далеч една от друга и се запознавате за първи път.