Сага, Сага.бг, saga.bg

Живота е шарен

Публицистика, Недобрата Фея, 2009-07-28

- Ти си луда – каза Мария.

- И ти трябваха над тридесет години, за да го разбереш? – не ми се спореше, бяхме излезли на обяд, и то точно по обяд, а термометъра сочеше близо 40 градуса на сянка. Аз предвидливо бях си сложила камиз шалвар: туника и широк панталон. Поне на това се научих от кратките ми престои в Индия и Арабските Емирати. Мария например си сложи рокля, от която бе на път да изскочи, ако бе поела въздух малко по-дълбоко.

- Как дишаш с това нещо? – ужаси се тя.

- Идея си нямаш колко е удобно – развеселено отвърнах аз.

Мария е умница, за това ми е приятел. Огледа с недоверие широките ми бели памучни панталони тип шалвари и туника с дълъг ръкав, украсена с бродерия в ориенталски стил.

- Ще умреш от жега – сопна ми се тя.

- Нимаааааааааа? – ококорих се аз с отчаяние.

- Лудо бееееееее – мърмореше тя.

- Питай арабите в пустинята що ходят така. Искаш ли да седнем някъде, където няма климатик и да видим коя първа ще се предаде?

Не пожела. Умница, нали ви казах.



Следващата ни среща бе пак по обяд, и пак в центъра, и пак по жегите.

- Май не си толкова луда – с нежелание призна Мария.

Този път бях с нещо като сари, но предвидливо бях взела и огромен шал от лек плат за да пазя раменете си и главата от слънцето. Българско сребро с патина и леки сандали допълваха ансамбъла. Чак Мария (коконата) се замисли.

- Где ти е забрадката ма? – побутна ме един от хилавите младежи на тротоара.

Обърнах се към него. Видях пъпчиво глуповато личице на тинейджър, малко по-голям от сина ми. Видях нещастното му объркване: бутнал уж слаба жена с дрехи от изтока, а се оказа лице в лице с възрастна гадна лелка, която няма нищо общо с ориентала.

- Каза ли нещо, „ма”? – нежно пропях аз с най-сладкият си глас.



Младежът и компанията му нещо изръмжаха и изчезнаха.

- Предпочитам циците под слънцето – тихо ми каза Мария - ако нашите деца са в състояние да се държат така заради едното облекло... Не искам да го нося.

- Ако моите деца са в състояние да се държат така с една жена, то аз не съм ги отгледала правилно – наметнах си шала, бях в тъмно-червена премяна този път. Тъмно-червено сари, тъмно-червен-шал, българско сребро с патина. Кожени чехли. Удобно е в жегите и е адски женствено и красиво. Когато върху тези източни премени блести моят православен кръст, никой от мургавите гости на столицата не ме упреква за това. Усмихнато ми казват :”Мархаба”.